Ако се питате: ЧИЙ Е РАДЕВ?, отговорът не е еднозначен и следващият сериозен анализ се опитва да отговори на този въпрос!! Asia Vasileva „Знаете ли какъв е проблемът ни в момента в Европа? Високите цени на горивата. Ние приветстваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата.“ Това каза българският премиер тази сутрин на входа на Европейския съвет за сделката между Тръмп и Путин за руския дизел, ден след като Мелони я нарече „легитимиране на Москва, докато бомбите ѝ падат върху украинските градове“, и два дни след като кораб потъна на 17 мили от Крапец с единайсет изчезнали моряци. В същите минути той каза, че за дроновете има „хипотеза“, но „категорични доказателства няма“, че България „не е прекъсвала връзките с Руската федерация“ и „има канал“, че ще търси мораториум върху ударите в Черно море и че среща със Зеленски, който е в същата сграда, не е предвидена. Във вторник същото правителство заяви, че „приема дроновете за руски“, и извика посланика. В четвъртък, преди фрагментите от „Челси 3“ да са изследвани в Бургас, премиерът се върна към „хипотеза“. Това не е русофилство и не е глупост, и който го обяснява така, го подценява. Чува се, че Радев се оказал не русофил, а тръмпофил, че между него и предшественика му няма разлика, защото и двамата са лица на големи пари. Това е по-вярно от етикетите, и ето колко точно. Единствената българска рафинерия зависи едновременно от три чужди решения. Суровият петрол за нея идва по море, през зоната, в която дроновете потапят кораби. Правото ѝ да работи е американски лиценз, който изтича на 29 октомври. Собственикът ѝ се договаря между Вашингтон и Москва: Путин постави продажбата на „Лукойл“ пред Уиткоф и Къшнър на 5 септември, лицензът за тези преговори изтича на 22 октомври, купувачът се одобрява от американското И се чува, че ако Русия и Украйна бъдат поканени в Съюза заедно, границата няма да има значение, защото хората отсам Урал са европейци. Те са, и въпросът никога не е бил за тях: Путин го зададе официално, „от Лисабон до Владивосток“ в „Зюддойче цайтунг“ през 2010 г., преди него Горбачов с „общия европейски дом“, и отговорът на Европа и двата пъти беше един и същ, защото Съюзът не е география, а правен ред. Членството означава критериите от Копенхаген от 1993 г.: институции, които гарантират демокрация, върховенство на закона и права на малцинствата, цялото европейско законодателство, юрисдикцията на Съда в Люксембург и отсъствие на териториални спорове. Вътре в Съюза границата наистина не значи нищо, Шенген е точно това, и затова руската държава в сегашния си вид не може да влезе: правилата, които правят границата излишна, са несъвместими с държава, която мести граници със сила. Русия може да бъде поканена заедно с Украйна в деня, в който изпълни условията, които се искат от Украйна, и първото от тях е да спре войната, която води. Предлага се като компромис нещо, което Москва би приела само след като е загубила. И все пак е позор, и причините са проверими. България имаше средство за натиск: закон, който дава на особения управител правомощие да спре продажбата, и публична молба на самия „Лукойл“ София да не пречи, тоест признание, че решението на София има значение. Правителството не постави условия, за да не ядоса нито Вашингтон, нито Москва, а срещу условие, което не е поставено, никой не отстъпва. Връщането от „приемаме дроновете за руски“ към „хипотеза“ стана преди доказателствата, не след тях. Малкият размер не е оправдание: Естония, Латвия и Литва, по-малки от България и с руска граница, поискаха тази седмица забрана на транзита на руско зърно; Румъния, със същия бряг и същите дронове, иска командване на НАТО в морето; от шест малки държави на две морета само една приветства сделката, и това се обяснява с лиценза, а външна политика, определяна от чужд лиценз, е загубен суверенитет, обявен от правителство, което от години говори за суверенитет. И най-важното: единственото, което малка държава има в необявена война, е думата ѝ, защото от нея зависи дали съюзниците вярват, когато тя поиска радари, и дали противникът вярва, когато тя извика посланик. След тази сутрин официалната българска позиция за корабите край Крапец съвпада с тази на руския посланик, „няма информация“. Позорът не е в това какво премиерът чувства към Русия или към Тръмп. Той е в това, че в единствения ден, в който България имаше какво да каже, тя каза онова, което искаха да чуят двамата, които решават вместо нея, и го каза, защото лицензът изтича на 29 октомври. Пастухов пише, че държавата, която не назовава войната, не остава извън нея, а се превръща в мястото, където тя се води, без държавата да има думата. Тази сутрин българският премиер го каза сам, пред камерите, на английски. А и лично моят проблем в момента преди всякаква цена на горивата, е смъртта на децата в Украйна. Премиер, който поставя цена на живота им, не е мой. less
